Александър Николов

Александър Николов е роден на 12.02.1997 г. в град Варна. Завършва Природо-математическа гимназия Васил Друмев във Велико Търново. Следва Българска филология във ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Дебютира през 2016 г. в сборника Пристан зелен на лауреатите в ученическия литературен конкурс Петя Дубарова и печели второ място. Следващите две години участва в студентския литературен конкурс Боян Пенев в Шумен, където през 2017 г. печели втора награда за поезия, а през 2018 – поощрителна.

След мълчанието

 „… Край люлката на Бога – нани-на
И сън след сън, животът отминава…“
                   
Иван Методиев „Били ли сме?“

Делтапланери кръжат под синия купол.
Дори онова, което наричаш летене,

Не би могло да спре падането.

Сцената е пуста.

Металните скамейки са мембрани,
Които издават мълчанието на листопада.

Моето мълчание е вектор – то не пада като зашеметено листо,
Танцуващо заради нежната власт на купола.
Посоката му е очевидна, дори движенията да са разколебани.

Ти носиш черна забрадка

И тътриш куфар по павирания път.
Кой ще затрепти до теб?

Ти препускаш с малкото си около оградата.
Кой нареди боксови ръкавици по коловете ѝ?

Денем ваеш фигури на хора и животни.

Нощем им пробиваш рани.
Кой запълни раните им с маточина, здравец и босилек?

Ти летиш с гущеровозелена каска

И тюркоазни криле.
Кой ще те свали надолу?

Ти лежиш под орех и листата те покриват целия.

Защо не се събуди, 
Когато падна от хамака?

Хамакът,
Люлката на Бога,
Първото махало.

Прочетете още от Александър Николов:
„Сонет за влизането в храма“
„Преображения“
„Облажвам твоите китки…“

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *