Александър Христов

Александър Христов е докторант по „Българска литература след Освобождението“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Завършва „Българска филология“ и магистратура „Литература и култура“ в същия университет. По време на докторантурата си успешно приключва обучение по програма „Еразъм +“ във Варшавския университет, Полша и обучение по програма „Ceepus“ в Чешин, Полша лятна школа към Силезийския университет, Катовице. По-рано учи и в Салфордския университет, Англия.
Автор е на поетическата книга „Крайпътна обител“ (2017) – за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Печели Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ (2019). Връчена му е първа награда за поезия от Националния конкурс „Пурпурно перо“ (2019), както и втора награда за поезия от Националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ (2019). Присъдени са му също първа награда за поезия (2018), втора награда за критика (2017), поощрение за белетристика (2016) от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. По-рано бива отличен и от Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2014). Носител е и на наградата на Академичния съвет (2015), и на стипендията на Ректора при ВТУ (2017).
Участва както в национални и международни научни форуми, така и в литературни четения, в пърформанси и инсталации. Негови литературоведски текстове са поместени в редица сборници от конференции и в печатни и електронни издания. Стихотворения на Александър Христов са включени в „Зоната“ (2017) – първи том на антология за съвременна българска поезия, в „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“, във „Виждам Европа“ (2018) – онлайн антология за съвременна българска поезия. В „Протуберанси“ попадат и негови фотографииИма (различни по тип) публикации в множество издания, сред които: „Liternet“, „Кръстопът“, „Литературен вестник“, „Страница“, „Света гора“, „Проглас“, „Филологически форум“, „Българка“, „Библиотека България“, „Балкански калейдоскоп“, „Manu propria“, „Литературен клуб“, „Нова асоциална поезия“, „Тетрадката“.

 

IMAGO

Изгаряме, падаме, живеем
полувидими
в разстоянието
между изречено и премълчано,
между две имена, два града:
губим се в мрежи
от пресъхнали, слети улици,
изчезваме
зад редици от огледални,
решетъчни прозорци.

И нищо
няма да ни освободи
от преброяването
на дима, на пепелта:
ако сме станали
отражения на Икар
в нощта на Дедал.

 

Прочетете още от Александър Христов:
„Силуети върху силуети“ (видеокнига, съвместно с Нели Кирилова)

„Псевдопоетика“
„Страхове, преодолявания и Даниел Рихарски“
„Раздвоявания и удвоявания в „Змей“ на Антон Страшимиров“
„Светлина назаем“
Интервю с художника Йордан Панков

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *