Александър Христов

Александър Христов завършва „Българска филология“, „Литература и култура“ (магистратура) и семестриално „Българска литература след Освобождението“ (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Предстои защита на дисертацията му. По време на докторантурата си успешно приключва две обучения в Полша по програмите „Еразъм +“ (във Варшавския университет) и „Ceepus“ (в Чешин – лятна школа към Силезийския университет, Катовице). По-рано учи (за една година) в Салфордския университет, Англия. В момента (от септември 2020 г.) учителства в СПГИ, Велико Търново.
Автор е на стихосбирката „Крайпътна обител“ (2017), за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му отличия за поезия и от редица други национални конкурси: първи награди от „Боян Пенев“ (2018), „От заник-слънце озарени, алеят морски ширини…“ (2020), „Добромир Тонев“ (2019) и „Пурпурно перо“ (2019), както и втора от „Никола Вапцаров“ (2019), трета от „С море в сърцето“ (2020), отличие от „Веселин Ханчев“ (2014). Класира се на второ място в секция „Литературознание“ от Националните филологически четения за студенти и докторанти (2020) на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Носител е също и на втора награда за критика (2017) и поощрение за белетристика (2016) от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, на стипендията на Ректора (2017) и наградата на Академичния съвет (2015) при ВТУ.

Литературоведски текстове на Александър Христов са поместени в редица сборници от национални и международни научни форуми. Негови стихотворения са включени и в „Зоната“ (2017) – антология за съвременна българска поезия, „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“, „Виждам Европа“ (2018) – антология, „Любослов“ (2019) – годишник на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. В „Протуберанси“ попадат и някои от фотографиите му. Има публикации и в множество издания и на различни платформи: „Балкански калейдоскоп“, „Библиотека България“, „Будилник“, „Българка“, „Български език и литература“, „Диаскоп“, „Иначе писано“, „Кръстопът“, „Кула“, „Литературен вестник“, „Литературен клуб“, „LiterNet“, „Manu propria“, „Нова асоциална поезия“, „Проглас“, „Света гора“, „Светлосенки“, „Страница“, „Съвременник“, „Тетрадката“, „Филологически форум“, „ХамелеON“ и др. Няколко от лирическите му творби са преведени на испански език и попадат в „Archivos de Oriente“, „Telúrica“ и др.
Очаква се втората му книга с поезия – „До първата сянка“ (2021).

 

ДОСЕГА

И в пепелта
изчезват вдлъбнатините
на календара –
изтлели са
подчертаните дати,
месеци, години.

И вече сме пораснали,
но в белези
все още търсим огъня
зад пушека,
за да се завърнем
при слънцето
като капки – при облака.

И ни прилича
да сме същите –
като деца да гоним,
да крием, да събираме дъжда –
за да бъде ясно
небето
за другите.

И ако досега сме слушали
разкази от дим,
следвали сме
чужди гласове –
преминали като пламък
през лицата ни –
щриховани, утрешни.

И вече знаем
как да отговаряме
пред рамките на деня;
разбираме
кои трябва да бъдем
след пепелта.

 

Прочетете още от Александър Христов:
„Силуети върху силуети“ (видеокнига, съвместно с Нели Кирилова)

„Псевдопоетика“
„Страхове, преодолявания и Даниел Рихарски“
„Раздвоявания и удвоявания в „Змей“ на Антон Страшимиров“
„Светлина назаем“ (стихотворения и фотографии)
Интервю с художника Йордан Панков
„5 от 25 отговора: кадри за равносметка“ (анкета с 25 от творците, публикували на сайта, в няколко части)
Преводи (стихотворения на Том Полин и на Хюго Уилямс)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *