Александър Христов

Александър Христов е докторант по „Българска литература след Освобождението“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Завършва „Българска филология“ и „Литература и култура“ в същия университет. По време на докторантурата си приключва успешно две обучения по съответните програми: по „Еразъм +“ във Варшавския университет, Полша и по „Ceepus“ в Чешин, Полша – лятна школа към Силезийския университет, Катовице. По-рано учи и в Салфордския университет, Англия.
Автор е на поетическата книга „Крайпътна обител“ (2017) – за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (през 2018 г.). Връчени са му първи награди за поезия от националните конкурси „От заник-слънце озарени, алеят морски ширини…“ (2020), „Добромир Тонев“ (2019), „Пурпурно перо“ (2019), втора (за поезия, в съответната възрастова категория) от „Никола Вапцаров“ (2019), трета (за поезия) от „С море в сърцето“ (2020), както и три награди от националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ – първа за поезия (2018), втора за критика (2017), както и поощрение за белетристика (2016). Класира се на второ място в секция „Литературознание“ по време на Националните филологически четения за студенти и докторанти (2020) на Югозападния университет „Неофит Рилски“. А по-рано попада и сред отличените от националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2014). Носител е и на наградата на Академичния съвет (2015), и на стипендията на Ректора при ВТУ (2017).
Участва в национални и международни научни форуми (над двадесет до средата на 2020 г.), в литературни четения, в пърформанси и инсталации. Има (различни по тип и по вид) публикации в множество различни издания (сайтове, платформи, печатни и електронни, специализирани и неспециализирани вестници и списания) като например:
Archivos de Oriente“ (вкл. превод на испански език от Ал. Евтимова), „Балкански калейдоскоп“, „Библиотека България“, „Будилник“, „Българка“, „Диаскоп“, „Кръстопът“, „Кула“, „Литературен вестник“, „Литературен клуб“, „LiterNet“, „Manu propria“, „Нова асоциална поезия“, „Проглас“, „Света гора“, „Светлосенки“, „Страница“, „Тетрадката“, „Филологически форум“.
Литературоведски текстове на Александър Христов са поместени и в редица сборници от конференции. А негови стихотворения са включени в „Зоната“ (2017) – първи том на антология за съвременна българска поезия, в „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“, във „Виждам Европа“ (2018) – онлайн антология за съвременна българска поезия, както и в „Любослов“ (2019) – годишник на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. (В „Протуберанси“ попадат и някои от фотографиите му.)

 

ДОСЕГА

И в пепелта
изчезват вдлъбнатините
на календара –
изтлели са
подчертаните дати,
месеци, години.

И вече сме пораснали,
но в белези
все още търсим огъня
зад пушека,
за да се завърнем
при слънцето
като капки – при облака.

И ни прилича
да сме същите –
като деца да гоним,
да крием, да събираме дъжда –
за да бъде ясно
небето
за другите.

И ако досега сме слушали
разкази от дим,
следвали сме
чужди гласове –
преминали като пламък
през лицата ни –
щриховани, утрешни.

И вече знаем
как да отговаряме
пред рамките на деня;
разбираме
кои трябва да бъдем
след пепелта.

 

Прочетете още от Александър Христов:
„Силуети върху силуети“ (видеокнига, съвместно с Нели Кирилова)

„Псевдопоетика“
„Страхове, преодолявания и Даниел Рихарски“
„Раздвоявания и удвоявания в „Змей“ на Антон Страшимиров“
„Светлина назаем“ (стихотворения и фотографии)
Интервю с художника Йордан Панков
„5 от 25 отговора: кадри за равносметка“ (анкета с 25 от творците, публикували на сайта, в няколко части)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *