В ОЧАКВАНЕ НА БУРЯ
На Н. Д. Карпов
Надвечер е… По небето
сиви облаци се сбират.
Глъхне в тишина полето
и дърветата замират.
Мрак се стеле над водата…
Душен въздух… Пътят — прашен…
Сякаш в този отдих кратък
е стаено нещо страшно.
Нощ настава. Прах застила
с черен облак небесата.
А липите с мощна сила
сред алеята се клатят.
Падат изведнъж отгоре
едри капки дъжд на пътя
и събирайки се, скоро
бликват като ручей мътен.
Сводът мрачен на небето
в светлина се озарява.
Придошла, водата свети
като разтопена лава.
И огряна надалеко
от светкавиците още,
цялата околност еква
от тътнежите среднощни.
16 юли 1856 г.
Превод от руски език: Иванка Павлова