*
някъде прочетох
че аз съществувам защото
съществуваме заедно
знаеш ли колко ми се иска
да се разхождаме в мъглата привечер
да мълчим
после да ти разкажа за това
че чета поезия до припадък
защото тя винаги е била спасението
когато се изгубя
да ти разкажа че ужасно ме е страх от света
и от студените му ръце
затова че мисля че няма да обичам повече никога
толкова пропадащо
но нека се разходим в мъглата
октомври мирише на чай и на кестени
аз прегръщам света и се питам
спомените хапят ли
когато ги докосваш
кецовете ми се развързват тръгвам боса
косите ми пропадат към бездната
мъглата е сняг
направи ме от сняг и ме вдишвай
никога не успях да се върна
а нали
съществуваме заедно
днес съм по стара от вчера
умряхме с още един ден
поотделно
Прочетете още от Ана Цанкова тук.