Това бе всичко
Защото писането не е нищо повече
от сал за корабокрушенци,
илюзия да си прекараш времето
отвъд самото време,
да минеш през реката пак,
да се загубиш в същата
Броселиандова гора
(Изолда е на кораба, Тристан!),
да стигнеш до напуснатия Наксос
(с обречената на Дионис Ариадна)
и да се заселиш,
да се заселиш
там, където винаги си бил,
сине Лаертов,
сам, където старите дървета
(с крилати елфи)
с нищо не показват
да са те забравили,
с нищо не показват,
че се връщаш друг,
и в друго време,
сине Егеев.
Защото времето
е нашата представа
за време,
нищо повече.
Защото минало,
сегашно, бъдеще
не означават нищо
без мит, легенда и
история.
(Тезей повтаря се в Изолда
в игра на разменени полове.)
И ако ме питаш,
как минах през живота си –
спасявах се с писане,
дъще на Минос.
И ако ме питаш,
щастлив ли бях в живота си –
спасявах се с писане,
дъще на Хронос.
Но ако ме питаш как
да минеш през живота си,
нямам отговор,
дъще на Ананке.
Салът,
малко листи и
молив.
Това бе всичко!
(Измислица са трите мойри
и платната не означават нищо.)
Прочетете още от Антон Баев тук.