Той:
Белезите. Винаги ги е възприемал като дар. Точно те правеха собственото му тяло и тези на другите невъзможни за еднократен прочит. Ако вярваше в съществуването на душите, сигурно би смятал, че и с тях е същото. Но той нямаше нужда от невидима отвъдност. Както нямаше нужда от видимото, живеейки в света на докосването.
из „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“
Прочетете още от Валентин Дишев тук.