Валентин Дишев: „Мора“

Мора

Метафората е дървосекач
в градината на залеза.

И ето
(защото
вече слаби
са ръцете ми,
не мога да извия
тъй хлъзгавия врат на болката,
да я превърна в простичка материя
за най-изисканото блюдо на трапезата –
гурме сте вий, приятели,
любими братя канибали):
тъй както вълчи вой
за глутница,
разливаш се в нощта
ти, моя болко, болчице,
защото слаби са
ушите ни.

Метафората е метач,
в хамбарите на глухите…

из „Маргьорит (и други регистри)“

 

Прочетете още от Валентин Дишев тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *