Валери Станков: „СТИХОТВОРЕНИЕ БЕЗ ДУМИ“

СТИХОТВОРЕНИЕ БЕЗ ДУМИ

… едва когато много остарях,
взех да разбирам същността на края –
да си летял между сълза и смях
по пътищата свои – след кравая,
да си мечтал, че всеки Божи ден
Бог слънце и над тебе ще разплиска,
и сутрин да се будиш – вдъхновен,
надянал ветролейната си ризка,

прекръстил се над хлебеца си триж,
каквото си очаквал, да се сбъдне –
дойде за миг, след миг ще отлетиш
нанейде – в небесата си отвъдни,
една вихрулка – шепа звезден прах,
и аз летях по мъчните си друми –
с красивата илюзия, че бях
сълза и смях в нетрайните си думи.

 

Прочетете още от Валери Станков тук.

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *