Виолета Воева е родена в Бургас. Живее и работи в София.
Завършва „История“ и „Българска филология“.
Автор е на стихове, есета, статии, фотографии, публикувани в различни печатни и интернет издания.
През юни 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба.
След „Зимно море“, „Свободни като въздуха“, „Отворен финал“, под печат е новата ѝ поетична книга „Суфльорът на сънища“, която се очаква да излезе през февруари 2021 г.
Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език.
Часовете на тъгата –
когато тръгналата дума спира преди точката
и мястото й се запълва с тишина.
И между залеза и мрака –
в двусмисления здрач, някой пали лампа,
а ние сантиментално вярваме,
че е отломка от минали луни.
Часовете на тъгата –
вече мушнати в левия ти джоб
(там преди се топлеше хладната ми от дъжда ръка).
А как се спъвахме безгрижно,
и в кости от треви, и в корпуси от листопади –
в онези дълги като сто години елегични часове.
Тогава
дори не подозирахме,
че тъгата е безсмъртна.
Прочетете още от Виолета Воева:
„Упражнение по съвременен български език”
„Преди синия час”
Две миниатюри