Габриела Манова

Габриела Манова е родена през 1995 г. в София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Завършва „Книгоиздаване“, а в момента следва магистратура „Превод“ в Софийски университет.
Работи като редактор за издателство „Просвета“.
Печели първа награда на 36-ото издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Дебютната ѝ стихосбирка се очаква през есента на 2020 г.
Нейни текстове са публикувани във вестник „Култура“, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Нула 32“, „Под моста“, „Аз чета“ и др. Поддържа личен блог и блог за преводна поезия.

Не може без музика, думи и път.

 

 

***

Забравям и крайниците ми изтръпват.
Нямам нищо против есента, напротив.
Мълча нарочно, стискам устни,
гледам да не цитирам любими строфи.

Мълчанието заледява въздуха
със сух студ – не плаче небето.
Не изпитва катарзис. Аз съм възрастна.
Жената най-сетне измества детето.

Това е сезон на свикване с тъмното,
светът се раздробява, става по-лесен
за носене. Битът измества бунта,
нищо не се знае. Чувствата са смесени.

Но това носи мир. Както провалът.
Един сюжет напира да поникне
в мен и не успява. Само звукът остава,
грубо тананикане без ритъм.

 

Прочетете още от Габриела Манова:
„Знаеш ли как се забравя някой…“
„Всичко е ново…“
„Какво е…“
„Реших, че…“

1 comment on “Габриела Манова

  1. Pingback: Компромис | времето тук блика на тласъци – като петрола

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *