Денис Нуф: „морето със солени пръсти разбърква дъха ми…“

***

морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт,
а мисълта – това разгонено куче – първо избяга,
не е виждало такава развълнувана пустош.

остава ми само това –
да чакам да изгрее слънцето,
за да отхапя от плода на деня
съвсем малката хапка на бита си

тогава
поне стомахът ще е сит.

 

Прочетете още от Денис Нуф тук.

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *