Денис Нуф: „Прозорец: триптих за тихия дом“

1. ИЗПОВЕД

                                        на. Е

през кръста прекършен
от златната цигулка
тъпча по листове
бели и небели
после ги тъпча
по джобовете и тръгвам
след стъпките си
към теб
само към теб
наелектризирано
пращят крачките
и пукат, и тракат
под жлъчката

твърде дълго слушах
празния такт на сърцето
а едва пред твоя дом
успях да го чуя
където
разглобих цигулката
накъсах листовете
където изкипя
езикът през зъбите
и ме остави само
със дъх на коняк
и цъфнала липа
в забравен двор.


2. ВДЪХНОВЕНИЕ

под застиналите
сини тавани на пролетта
се схваща вратът ми
от признания
няма милост във страстта
дори за този който
през прозорец гледа небето

а след
поздрава на лястовицата
надниквала в стаята
спокойно
пред себе си признавам
в сгъвката на клюна ѝ
гърлото и на моя авторитет
е на ред да се дави.

мастилените петна
по мекото на дланта ти –
моите признания са.

под застиналите
сини тавани на пролетта
отворѝ прозореца
и пуснѝ лястовицата.

 

3. AGENDA

в този претъпкан коридор
трудно се събират клонки
за гнездо на врабче
със счупено крило
а и какъв е смисълът като
всеки повтаря себе си
през усуканите пръсти
на лъжите, желанията
и ситни да стигне
малко по-късно
до края на коридора

дотук сме стигнали
трябва да призная
не съм имал нужда
да повтарям името си
пред огледало
за да свикна
със гласа си
винаги ми е стигало да вярвам
че най-после ще чуя
тихото движение на слънчогледа
разцъфтял завинаги
в ъгъла на стаята ми

стаята в която
събирах клонки
сред косите ѝ.

 

Прочетете още от Денис Нуф тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *