Екатерина Григорова: „След Неруда“

След Неруда

Когато останах сама,
добих смелост да се страхувам.
Разбрах какво са страхът и гневът,
и колко свирепа е била тази обич,
която нямаше какво да защити,
а имаше какво да губи.
Това ме подсеща за чичо Първан
(oт корена до върха все същият
безупречен спомен).
Той беше планинар докрай,
но никога в планината не мисля за него.
И ме подсеща за оная картина с твърде
истински крави, покрай която Неруда написа:
Така се случва с красотата.

 

Прочетете още от Екатерина Григорова тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *