Захари Захариев

Захари Захариев e градинар, поет, писател и философ (бакалавър и магистър по философия, понастоящем докторант по философия (Онтология) към СУ „Св. Климент Охридски“). Занимава се с магически реализъм и превръщането му във фантастичен реализъм, със синтактическо и сетивно преобразяване на преживяванията и нахлуването на литературата в живеенето. Изследва и работи върху методи за създаване на художествени действителности и преживявания.
Негови тесктове с проза и поезия, както и философски статии са публикувани в редица електронни и печатни издания („Философия“, „Страница“, „Литературен вестник“, „LiterNet“, „Открита литература“, „Public Republic“, „Литературен клуб“ и др.). През 2017 г. излиза и първата му поетична книга „Наръчник за поетично митологизиране на града“ (издателство „Small Stations Press“). Лауреат на конкурса за ръкописи за издаване на дебютна книга на издателства „АРС“ и „Scribens“ в категория проза за 2018 г. Като награда от конкурса през 2019 г. предстои и издаване на първата му книга с проза.
Съосновател на платформата за създаване на художествени преживявания и временни, виртуално-фантастични светове – „ЧетворКръг“. Създател и организатор на две от събитията на „ЧетворКръг“ – „Кратко село Животворене“ (Иракли, 2016 г.) и „Въдворена магия“ (с. Камен, 2017 г.).

 

В гадулка от бяла кост вятър свири на мома
 
Дошла кобилата е до реката е нагазила и
облак лочи върху луна пикае а вятър
нейде в кост просвирва кравите примлясват
сухо слънце на треви коремите им ще пробие
светлината ще ги раздере и ти си във реката гола
бяла риба вадиш главата й откъсваш с зъби плюеш
на сребро блестиш и тънка струйка злато от кобилата
на змия към снага ти се е заувила
а ти зърно си стисваш към златото среброто
да добавиш две три капки мляко
и още нейде в кост вятъра просвирва
и като се заувие една тежка нощ на черги мощна
като заплющи издуха слънцето като премръзнеш
цялата ти кожа да настръхне ще излезе ли от тръпката
на тялото ти ден трева или дълбоко вятъра ще свири само бяла кост
и ще проблясва във нощта надеждата за някакво си
някога си утро на бавни малки гънки като жаби в гьол
избиращи си кмет принцеса котка да ги гони
и да святкат ноктите й в мръкналото
дошла кобилата е върху луната да пикае от облака да лочи
с муцуна реката гъделичка гъделичка ръката ти простряна
листа събаря наоколо навред навсякъде е все листа и вятър в кост
и са ми още малко дните върху гърдите да намажа мед
от сърцето ми пчелите да ядат
са ми малки още лаките да се подпра върху небето да се повдигна
оттатък тъмното със лилавите хълмове
да изсмуча от нощта ти обратно слънцето да го просна
пак в на кобилата опашката оная да го измете от нощните
сълзи око му да обърше
в реката косите ти оранжевите жълтите се плисват
на кобилата игриво синчето малко бяло идва като кост
от млякото привлечено муцуна си повдига във вятър цвили
липи до него пеят то танцува подивява тропа по водите ходи
ще те сгази в косите ти оплетено хиляди искрици
навсякъде овред е все листа трева и вятър бяла кост
 

навсякъде овред наоколо
е все листа
трева
е вятър в бяла кост

Прочетете още от Захари Захариев:
„Колко гугутки тежи бог“
„Джазово красавище си“
„Звездоядка“

 

 

 

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *