Златина Тодорова: „Наследство“

Наследство

Баща ми е тиха, студена мъгла.
Вървя, без да виждам и чувам посока.
Баща ми е някъде. Не у дома.
Осеян е пътят ни с чужди самотности.
Дете на баща си, вървейки след него,
в гора с име Ехо аз себе си търся.
Дете на баща си, със викове неми
разсичам мълчания, издигайки кръстове.
Баща ми пред мене бавно върви.
Трохи е оставил, зад ъгъла чака.
Баща ми баща си търси, нали?
Детето тъжи ли, тъжи и бащата.

Прочете други стихотворения на Златина Тодорова.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *