Златина Тодорова: „Недъзи“

Недъзи

Страхът от неистини се спъва на равно.
Не вижда, че ходи по чужди очи.
Отдавна не знае кое е забавно.
Не пише поезия. 
Просто мълчи.

Страхът от черупки е тъпа игла.
Разшива се, без да е вдянал защо. 
Удавник на нечия чужда мъгла. 
Брои си недъзите – един-два. 
По сто.

Страхът от безсъние няма да спи.
Вторачен в стената, не мърда изобщо.
Ръцете му черни – във мухъл, в бодли,
държат огледало и в него се пощят.

Страхът е картина, която се стича
по всеки, решил, че е важен художник.
Страхът е отскоро адски циничен. 
Страхът е на нищото бяло подножие.

Да, чувам го – там е, съвсем е наблизо.
Страхът е врата без брава – да затвориш.
Страхът си намачква любимата риза
и със закачалката вечно във спор е.

Страхувам се! – вика, докато е паднал.
Страхът се бои да го няма изобщо.
От тебе – да вижда, си е откраднал.
И гледа с очите ти към невъзможното.

 

Още стихотворения на Златина Тодорова ще намерите тук.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *