Златина Тодорова: „Речник на корабоплаването“

Речник на корабоплаването
(или палуба на мечтите)

Да обичаш вълните,
е да ходиш по стръмно –
върхове покорени.
С плуване.
Тихомълком.
Да се сплиташ на вятър
(сякаш че коафьор е) –
да се молиш на запад е
(реченото е сторено).
Да си фарът насрещен
във най-тъмната влага,
в себе си да отглеждаш е
сила,
разум
и благост.
Да четеш чужди думи,
е да даваш животи –
сричани по презумпция.
Раждани да са ноти.
Да си воля и смисъл,
да си глътка човечност –
превъзмогва, орисвайки
на добро и на светлост.
Да обичаш вълните,
е да скачаш безстрашно.
(не броейки до три,
вярвайки във опасности).
На брега да останеш,
корабно е крушение.
Не римувай пространство
със полунамерения.
Слънцето щом залезе,
не настъргвай небето.
Порежи се на смелост.
(и промий го в моретата).
Целуни тия думи
(и през тях се възраждай).
Дъното не е стръмно –
сал за двама е.
Хващай!

 

Прочетете още от Златина Тодорова тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *