Златина Тодорова

Златина Тодорова е родена на 19.07.1994 г. в гр. София. Възпитаник на 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2017 г. завършва „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В момента работи в издателство „Жануа ’98“ като редактор и мениджър социални мрежи.

Интересите ѝ са в областта на изкуството и културата. Живее благодарение на и заради киното, литературата и театъра. През 2017 г. нейни стихотворения са публикувани в обща книга с останалите отличени участници в поетичния конкурс „Димитър Бояджиев“. Дебютната си стихосбирка „Аерофобия“ издава през май следващата година. Част е от поетичната общност „Иначе писано“

Смее се на глупави шеги. След което плаче на същите. Обича да пътува и страда от това, че не може да бъде на пет места едновременно. Вярва в наивността и си обяснява всичко, което (не) ѝ се случва, с това, че така (не) е трябвало да стане.

Чужда младост

Аз съм неродената им дъщеря.
Майка на децата на децата им.
Аз съм.
Уж съм момиче, за тях съм жена –
спомен за тяхната младост съм.
Бясна…

Аз съм тяхното по-смело аз,
аз съм несбъднатото
(мечтано)
неостаряващо момиче, остаряло от страх,
аз съм кървящата им засъхнала рана.

Аз кърмя техните болни амбиции,
аз нося с месеци техните грешки,
с моите ръце внуците си обличат
и
с моите ръце гладят им дрешките.

Аз съм устата, които целуват –
милват, проклинат и благославят,
аз съм което на тях им се струва,
че ще отива на рокля във бяло.

Аз съм очите им, когато ме гледат,
виждайки себе си, никога – мене.
Майка съм на безброй неродени.
Дъщеря и жена на грешното време.

 

Още от Златина Тодорова:
„Наследство“
„Аерофобия“
„Инсомнии“
„Недъзи“

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *