Зорница Иванова: „Умората на протеста…“

***

Умората на протеста се оттича в ням крясък.
Остава една отворена беззъба уста,
разкривена, паднала в пространството между наличните павета.
От тъмната и кръглост се измъкват пъшкания,
недоизказани,
издирващи на ум загубените зъби.
И вярваме ли, че ще се намери пешеходец с умението на зъболекар,
да я вдигне,
да я оперира полево,
да я прикрепи отново
към нечие изпразнено лице.

 

Прочетете още от Зорница Иванова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.