Иван Вълев: „ПОДЛЕЗЪТ“

ПОДЛЕЗЪТ

След яростните митинги по зимните площади,
след знамена, възторзи, гладни стачки, клади –
настъпи времето на болка и покруса,
на шокова терапия и на погнуса.

И слязох в оня подлез с римските мозайки,
за да продавам книги на последните грамотни
срещу стотинките на тъжни майки
и левчета на инженери безработни.

Градът минаваше пред мен: окъсан, мръсен,
дори в неделен ден градът ме гледаше навъсен.

Предлагах му поезия, съвети за любов и глад,
предлагах му романи на Агата Кристи…
Но всеки бе се свил в бърлогата на своя ад
и за разбития си дом очакваше криминалисти…

Не се поспря нито веднъж и кмета
да хвърли поглед към книжлето на поета.

Над подлеза гърмяха джипове и автобуси,
в които може би се возеха банкери и лихвари,
и сутеньори, наркодилъри, убийци и евнуси…
А долу – семкаджии и цветарки, и гайдари.

Така стоях в студа напразно чак до мрак
и в длани духах, и пристъпвах аз от крак на крак.

Мечтаех си да мине някой римски император,
да слезе от карета най-богатата в света жена,
която заедно със мраморния театър
ще купи подлеза и книгите ми до една.

Прочетете още от Иван Вълев тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *