Иван Ланджев: „Вълк“

Вълк

нито козина нито нрав
има вече вълкът ми
(тази обич ме прави дребнав
няма да я преглътна)

мътни са златните му очи
воят му се снишава
(аз опитах да не личи
Господи – и не става)

кален път от вълка ми следа
болна е старата лапа
(знам сърцето e чаша вода
своите пръсти потапяш)

звяр любим още мъничко дъх
има оставен за двама ни
кани ни мокрият мъх
искат ни кротките камъни

Прочетете още от Иван Ланджев тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *