Вълк
нито козина нито нрав
има вече вълкът ми
(тази обич ме прави дребнав
няма да я преглътна)
мътни са златните му очи
воят му се снишава
(аз опитах да не личи
Господи – и не става)
кален път от вълка ми следа
болна е старата лапа
(знам сърцето e чаша вода
своите пръсти потапяш)
звяр любим още мъничко дъх
има оставен за двама ни
кани ни мокрият мъх
искат ни кротките камъни
Прочетете още от Иван Ланджев тук.