Иван Ланджев: „Вълк“

      Коментарите са изключени за Иван Ланджев: „Вълк“

Вълк

нито козина нито нрав
има вече вълкът ми
(тази обич ме прави дребнав
няма да я преглътна)

мътни са златните му очи
воят му се снишава
(аз опитах да не личи
Господи – и не става)

кален път от вълка ми следа
болна е старата лапа
(знам сърцето e чаша вода
своите пръсти потапяш)

звяр любим още мъничко дъх
има оставен за двама ни
кани ни мокрият мъх
искат ни кротките камъни

Прочетете още от Иван Ланджев тук.