Ирен Петрова за „Ключове“ на Йорданка Белева

Ключовете на Йорданка Белева

Дълго мислех коя е думата, която най-добре описва разказите на Йорданка Белева. И аз като децата в „Тържеството на буквите“ се лутах и се чудех как да наглася буквите, така че да съставя правилната дума. Истината е, че не успях. И все пак, държа да кажа нещо за книгата, затова ще го направя по лесния начин – с повече думи.
Малка, бяла и изчистена, корицата не издава нищо от книгата и в същото време казва толкова, колкото е необходимо да се знае за нея. В ръцете ми изглежда като птиче перо, а онова изрисувано с молив момиче е скрито в косъмчетата и чака да бъде намерено, а с него и цялата феерия от детски спомени и фантазии. Всяко изречение от книгата е написано с толкова лекота и излъчва такава непринуденост – сякаш разказите са ѝ хрумнали в един миг и в този един миг са се развили в главата ѝ от начало до край. По същия начин са ни поднесени. Един миг, който идва ненадейно като flashback и докато се усетиш, вече е преминал и ти остава време само да се усмихваш. Четеш ги и ти се струват толкова пълни и живи, сякаш са спомени от собственото ти детство. Книгата е едно връщане назад в тайнството и магията на детските преживявания, само че през погледа на порасналото дете, мъдро и осъзнато, което обаче ни най-малко не е загубило чистотата и естествеността на онези първи години. Думите и изразните средства са силно поетични. Нищо в текстовете не е излишно, всяка буква стои точно на мястото си. Спомените са живи и имам усещането, че биха могли да изскочат от книгата, ако я оставя отворена и после дълго да ги гоня по стаите. Образите са изключително запомнящи се и носят своите дълбоки нюанси. Йорданка Белева умело борави с думите и създава свой език, свои светове, в които лесно си допуснат и ти се иска да останеш по-дълго вътре. Светлината извира от страниците и всеки нов разказ обогатява представите за живота и света. Това не са текстове, които подминаваш или забравяш бързо.
Питах се, също така, какво отключват ключовете ѝ. Отговорих си: цял калейдоскоп от вътрешни преживявания. Едва ли някога ще забравя паниката от започването на „Първата световна война“ и колко е важно да бъдем подготвени за нея. За нашите собствени войни и как понякога сами си ги измисляме и разпалваме. Колко големи сентенции има в книгата и колко сила, която преобразява. Колко ключалки вътре в нас, в които още не сме надникнали. Книгата подканя да се обърнем навътре или назад и да отключим своите лични заключени пространства, които пазят богатството на вътрешния ни свят зад дебели врати. А за ключовете на Йорданка Белева – тя знае как да борави с тях и книгата го доказва. Смятам, че и за Вас ще се завъртят, когато разгърнете страниците.

Автор: Ирен Петрова
Белева, Йорданка. Ключове. София: „Пергамент“, 2015.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *