Камен Старчев

Камен Старчев е роден през 1971 г. в гр. София, където живее и работи.
През 1997 г. завършва магистърска степен в НХА, специалност „Скулптура”, при проф. Емил Попов.
Носител е на Гран при на VIІ Международно триенале на графичните изкуства, София, 2014 г.
Негови творби са собственост на НХГ и СГХГ и много частни колекции.

Автор е на много самостоятелни изложби, сред които:
2019 г. – „Без звук” – галерия „КО-ОП“;
2018 г. – „Дневна светлина” – галерия „Ракурси“, София;
2017 г. – „Изчезване на спомена“ – Contemporary Space, Варна;
2017 г. – „Последен репортаж” – СГХГ, София;
2016 г. – „Тялото на Орфей” – галерия „U-P.A.R.K.“, Пловдив;
2015 г. – „Диверсификация на луната” – „Гьоте институт“, София;
2013 г. – „Пречиствателни станции. ІІ” – галерия „The Fridge“, София;
2011 г. – „Нова земя” – НХГ, София.

През годините участва в множество групови изложби:
2016 г. – „Вместо глава на поета” – галерия „Ремонт“, Белград;
2016 г. – „Grayscale – 20 съвременни български художници“ – галерия „Чедомир Кръстич”, Пирот, Сърбия;
2015 г. – „Спасени мечти”, „Imago mundi – колекция „Beneton“, фондация „Джорджо Чини”, Венеция;
2015 г. – „Графика. Защо?“ – СГХГ, София;
2015 г. – „Крепост“ – Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, София;
2015 г. – „Образ и Подобие” – Национална галерия, София;
2015 г. – „Grayscale – 20 съвременни български художници”, галерия „Art 55”, Ниш;
2015 г. – „Какво виждате?“, СГХГ, София;
2014 г. – „My Name is Artist” – Art center Hugo Voeten – Херентал, Белгия;
2014 г. – „Bulgarian prints” – Centre for Graphic Arts and Visual Researches „Akademija“ – Белград, Сърбия;
2013 г. – „Kaleidoscope”: Contemporary Art from EU Member States – Farmleigh Gallery, Дъблин.

Галина Лардева пише за художника: „Произведенията на Камен Старчев използват разпознаваеми детайли от действителността, изведени до почти абстрактна форма, които усилват въздействието си чрез своята отчужденост спрямо конкретни конотации, функционалност и контекст. Дигиталният печат позволява допълнително техницизиране на изображенията до степента на лаконичен израз, при който те придобиват структурата на схема, образите са лишени от всякаква възможна сюжетност и каузална обвързаност, а цветовите решения са в посока на доминацията на синтетични цветове. По такъв начин се изместват редица от обичайните акценти в графичното изображение. Водещи тук са ритъмът между елементите, динамичните линии и силуети, контрастът между плътна форма и рехава структура. Този ритъм не създава очаквания за рефренна повторяемост, той няма претенция да подрежда елементите и да валидизира йерархии между тях. Самият избор на фокусния детайл, „кадрирането“ на изображението не се основава на намерения за създаване на секвенция от някаква цялост. Графиките на Старчев не представляват ключови или физиономични фрагменти, а по-скоро са тяхната алтернатива, разгръщаща възможности за необичайно конфигуриране на нова материалност.“

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *