Константин Небешков е роден през 1992 г. в София, където завършва Технологично училище „Електронни системи“, след което се пренасочва към литературата. Следва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и се дипломира през 2018 с дипломна работа на тема „Философията и философите в „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров“. Членува в литературен клуб „Емилиян Станев“. През 2016 г. е отличен в направление поезия на Националния студентски конкурс „Боян Пенев“ и конкурса за млад автор на „Литературен вестник“. Има интереси в областите на философията, астрономията и уроборовското самоизяждане.
***
като лежа
приличам ли
на първопричината за всичко
дъхът ми дали са всички ветрове
в кръвта ми ли е семето човешко
избуяват ли в гърдите ми дървета
или пак съм се удавил в морето
и оставям само мърша
незавършени неща
и плитки отпечатъци
като лежа
как си ме представяш
мъртъв или спящ?
Прочетете още от Константин Небешков:
„смъртта ми е по-силна даже от лятото“
„гониш атомните взривове“
„магнетичното обаяние“
„чета на тласъци“
„аз съм бил в Ада“
„Няма нищо по-навътре…“