КОГАТО ПТИЦАТА ДОЛИТА,
на плажа са само океанът
и тълпа от обли камъни.
Птицата ляга върху един от камъните,
стопля го и чака дълго.
Когато си отива, камъкът е прогледнал –
неподвижен сред множество твърди тела,
неспособен да си отиде,
студен и тежък,
камъкът
гледа.
Прочетете още от Кристина Кунева тук.