Управление
Тази нощ сънят е за добрите.
Аз избивам цялото си царство.
После си наливам глог и питам:
„Леко ли е да си господарка?“
Вътре милиарди бели клетки
чакат да издишам и да спра.
Въздухът не ми е влизал в сметките.
Нямам избор – трябва да умрат.
Хиляди луни да блъснат чело
в топло уплътнените прозорци,
няма да си спомня, че съм тяло,
колкото една вечерна порция.
Цялата вселена да се свие,
стиснала стените на дома ми
пак ще се огъвам и ще вия
гладна край ограда на стопани.
Тази нощ сънят е за големите,
които знаят как се оцелява.
Аз си дупча всичките системи
с гвоздеи, но без да заковавам.
Кръстът е и без това метафора,
зад която всеки ще се скрие,
съжалил отгоре всички хора,
дето няма как да бъдем „ние“.
Тази нощ сънят е за ранените.
Удрям си юмруци, че съм здрава.
После съм вина по всички вени
и на сутринта се разболявам.
Прочетете още стихотворения на Кристина Станкова.