ТУК СМЕ
в разпукването на семките
в заровените в пръстта очи
есента не е невинна
почвата не е виновна
коренищата искат нов език
нова песен за лабиринтите си
когато сме свършили
с движенията на устните
когато звуците стържат
по есенните тигани
по летните презрамки
когато водата
се е смълчала
пред коритото
в което плуват
малките следи
от вчерашния
сън
Прочетете повече от Крис Енчев