дворец-прозорец Духне ли вятър, какво ще си строши краката навън от твоята сянка зависи. Ще домъкне стълба и прашни кокошки, кочина свинска, камбанки на люляк. Долу в лехата – магданоз,… Read more »

СВЕТЪТ СПРЯ ДА РАСТЕ Откакто научи всичките му улици, табели и обущари, светът спря да расте. Сковал си ги едни със други – например като свърши тази пряка, свий наляво,… Read more »

Днес тъгите ни се подреждат по спомен онемяват озъбват се и се смеят изселват се към по-близки и по-далечни земи заживяват там където скръбта прилича на бряг на река а… Read more »

Към себе си нека думите не описват път те самите път да бъдат нека не описват любов те самите любов да бъдат ако няма път и любов нека думите не… Read more »

Светла Радкова е родена и живее в гр. Кюстендил. Завършила е Икономически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски”. Работи във финансова институция. Автор на поетичните книги „Неща за обичане” (2015, изд…. Read more »

След думите за „Живот на една гара“, представяме Ви откъс от романа на Октавиан Палер – в превод на Огнян Стамболиев.   ЖИВОТ НА ЕДНА ГАРА „Начинът, по който човек… Read more »

РОМАН-ПРИТЧА С алегоричния роман „Живот на една гара”, Октавиан Палер (1927–2007) прекъсва своята интересна и ценна поредица от реалистични опуси („Сърдечни полемики”, „Въображаеми писма”, „Дон Кихот на Изток”, „Защитата на… Read more »

Той: Белезите. Винаги ги е възприемал като дар. Точно те правеха собственото му тяло и тези на другите невъзможни за еднократен прочит. Ако вярваше в съществуването на душите, сигурно би… Read more »

експериментално летене (на Густав Месмер) върху плика с имената на психично болните, които следва да бъдат изпратени в газови камери, Густав Месмер нарисувал картина, после оживял, след смъртта му в… Read more »

СКИТНИЦИ Те бяха двама, но светът беше между тях. И не само той… Самите те бяха преграда помежду си. Това, което беше вътре в тях, бе същото, което ги разделяше…. Read more »