Лидия Кирилова: „Възел-лимон“

      Коментарите са изключени за Лидия Кирилова: „Възел-лимон“

Възел–лимон

Случи се в един софийски бар, през една спарена августовска вечер. От онези, в които ти се иска да не си в града, макар да е изпразнен и щастлив. (По-скоро ти се иска да си като него.) Вместо това да си на гръцки плаж, макар и вече претъпкан с голотия от емоции, бира, мента, фрапе, фасове, лосиони и липса на шамандури. Ако беше там, вероятно щеше да ти се иска да си в изпразнения и щастлив град, както обратното е сега. Там, където не сме и тогава, когато не можем да бъдем. Все не сме тук и сега и смисълът на настоящето ни се губи (звучи като рап, но не е, а Толе).
Та, в една от тези вечери се засякоха в онзи бар. Мрачен и прохладен, в констраст със спареното вън. Извън всякакъв контекст, под вещото наблюдение и ослушване на крайния ненадежден разказвач, тя спомена, че може да завърже на възел кора от лимон с език. Той не ѝ повярва и се наложи да изпие много текили, за да бъде убеден, че тя наистина умее да го прави. След всяка текила и всяко резенче, той следеше движенията ѝ, за да се увери, че не завързва кората с ръце, преди да я постави в устата си. Че няма вече завързана такава в някой ръкав, че не го хипнотизира с някой, висящ на врата ѝ, медальон или точка, залепена върху третото око, че езикът ѝ не е разчленен на минимум три части и разни подобни, и по-вероятни неща от това наистина да завърже на възел проклетата кора от лимон с език.
Как го прави?! Искаше му се да я пита дали може да направи същото с част от тялото му, но все пак имаше самочувствие на човек с голям и дълъг опит и не намери дори за нужно да повдигне темата. След тази вечер, налята с шотове текила и връзване на възли, са си все заедно.
Обиколиха Европа на стоп. Предложи ѝ да се оженят в Ушуая, защото му харесваше да го римува с „най на юг от Рая“, без да е наясно с посоките изобщо. Купиха си каравана и я разходиха из всички възможни къмпинги, които намериха на картата и до които успяха да стигнат. Направиха си бебе. Отгледаха го. После се гледаха взаимно. То замина да учи в Холандия и се ожени за португалка, която срещна през август на Нордкап, търсейки севера. Караваната, бяха я кръстили Сийка, спука гума при последното си връщане от Брюж. Там отпразнуваха петдесетата годишнина от юга си. Паркираха я в едно западно обезлюдено село, където доживяха дълбоки старини.
И всичко това започна с няколко резена лимон, завързани на възел с език и продължи в нейната глава през една спарена августовска вечер. Той сега е в Швейцария. Тя – на пейка в градинката, на изток от бара, където всяка вечер връзва по някой възел лимон, защото в това я бива.

 

Прочетете повече от Лидия Кирилова тук.
Разгледайте и нейната галерия.