Людмила Балабанова: „Отвъд погледа…“

Поетът

поискаше ли да лети
в небе от диаманти
трябваха му само

самолети от хартия

обичаше самото летене
знаеше че няма да стигне
преди това…

когато си тръгна завинаги
остави да свети лампата
една пеперуда да обикаля
навсякъде книжни самолети
със следи от диаманти

 

***

Отвъд погледа се докосват нещата.

С какво ехото е вързано за гласа?
Къде е примката която бавно се разхлабва
и сенките полягат уморено на тревата?

Невидимите нишки се разтварят в мрака
и във светлината.

Но чудното око на любовта някой ден у нас
проглежда.
Каква трептяща видима и нежна
е връзката на тялото с душата!

 

Рецепта за любовно писмо

където и да стъпиш ще смачкаш някоя
            тревица или цвете
или някоя калинка от нетърпение

            най-хубаво е небето

въздухът е толкова прозрачен и чист
че птиците оставят следи като прелитат

            видими с невъоръжено сърце

 

Прочетете още от Людмила Балабанова тук.

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *