експериментално летене
(на Густав Месмер)
върху плика с имената на психично болните,
които следва да бъдат изпратени в газови камери,
Густав Месмер нарисувал картина, после оживял,
след смъртта му в бившата лудница в Гент направили изложба,
представяща колелата и дървените самолети, конструирани от него,
музикалните инструменти и всички други изобретения,
до едно непотребни и неработещи
боже, каква скука, си казвах, докато през един от прозорците гледах
с очи на плъх, с дъх на невестулка
как бременен мъж се съешава с медицинска сестра
как лисица облизва фекалиите от задника на дете, родено с къси крака,
този с крилата накрая казал,
че макар и да не успял да полети, бил доволен
(как няма да си доволен, като си се спасил от нацистите, питам аз),
защото се оказало, че цял живот е правил каквото иска,
какво отегчение дебне от очите на инсулиновата кома,
какво оживление в бдящите над човека-труп,
днес послеслов на модерното изкуство,
крака – разтворени, очи – късогледи,
за всички, които със завист гледаме в него
Прочете още от Марианна Георгиева тук.