За Людмила Балабанова (компютърен инженер, но с докторска степен по литература), известен писател в страната и чужбина, особено в хайку средите, читателите научиха с времето. Писали сме за други нейни книги, за дейността ѝ в областта на теоретични текстовете относно японските корени на жанра и т.н.
Тази книга започва с предговор, в който авторът пише по какъв начин вижда хайбуна и как смята, че този японски литературен жанр трябва да изглежда. Прозата на хайбуните най-често е няколко реда (повечето под 20, като само два-три надвишават този размер), придружени най-често със стихотворение, но понякога и с две, написани или в стила, който обикновено се среща най-често, на три реда, или в по-модерния от формална гледна точка, на един ред, без придържане към правилото 5-7-5. От друга страна, ако разгледаме книгата като цялост от 21 части, те изглеждат доста свързани тематично, а също и от начина, по който поставят прозата до стихотворението. Книгата изобразява по особен начин класическото, медитацията, вглеждането в себе си, мислено в рамките на времето и пространството.
Завършвам с един от най-кратките хайбуни, озаглавен „Раздяла”.
„Една приятелка ми разказва за развода си. Най-тъжното казва тя е разделянето на това, което до вчера беше „наше” на „твое” и „мое”.
разделяме си луната
светлата половина за теб
тъмната за мен”
Автор: Мариус Келару
Балабанова, Людмила. Слънчогледова нива. Българо-английско издание. Илюстрации: Ирина Каракехайова. Думи на четвъртата корица: Брус Рос, Джоан Зимерман. Пловдив: „Жанет 45“, 2019, 64 с.