Мария Гюрова: „Празна вечеря“

Празна вечеря

Има една сила която издува нещата
кара ги да се препълват
с въздишки дихания невидими събития и образи

Ако погледнеш човек
обхванат от такава сила
ще видиш как очите му гледат в друг свят
ръцете на този човек извършват действията
пестеливо
като че дават ново лице на докоснатото от тях

Когато се появи тази сила
седни с нея на чиста маса и остави настрани всичко
което ти е служило и те е хранило
Приготви старателно тази празна вечеря

Белезите за нея проличават веднага

в птичите песни
в предпазливия топъл порив на вятъра
в ранния тих здрач
и премълчаните въздишки на дърветата –

не влизат в къщата те
а само я прегръщат и люлеят

в един непомръдващ застинал момент
без въздух и земя
без знание дихание и име

докато човекът сам със себе си се слее

 

Прочетете още от Мария Гюрова тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *