Мария Гюрова

Мария Гюрова разказва за себе си:
„Част от биографичните ми данни ми се струват напълно без връзка с мен към сегашния момент, така че няма да губя време с тях.

Към настоящия ден мога да кажа, че, да, имам вземане-даване с образи и впечатления. Работата ми с тях е дълбока, бавна и полезна, често невидима. Занимавам се професионално с развитие на хора в корпоративна среда и извън нея, с комуникация, писане и йога. Работя като тренер и коуч в международна компания – в тази област ме вълнува вътрешната изява и проявлениието ѝ – творчеството, в широкия смисъл на думата, лично и професионално. Също съм квалифициран учител по традиционна йога, в основата на практиката ми са отново творчеството, промяната и трасформацията, балансът. Интересите ми са към работа с ума чрез комплексни практики, дъх и медитация. Имам три издадени книги с поезия – „Номинации” (1995 г., „Аквариум Медитеранео”), „Разпознаване” (2001 г., „Вулкан-4“), „Нищо не е различно. Нищо не е същото.“ (2005 г., „Стигмати“). Последните години публикувам само онлайн. Стихотворения пиша, защото така. Кратки разкази – по същата причина. Повечето от стихотворенията и разказите ми, писани въобще някога, ме изразяват доста добре. Думите и писането ми помагат да изследвам себе си и връзките ми с неща, хора, вселени. Пак с тази цел от време на време блогствам, фотографирам, философствам, слушам джаз, другарувам с котки, градинарствам и билкарствам, изкачвам върхове в Пирин, пътувам и непрекъснато уча разни практични и непрактични неща. (Към момента едно от тях е терапия с метафори и истории.) Тия всички неща не пречат чат-пат на лаптопа да ми пускат предупреждения, че съм out-of-date с едно или друго, но често натискам „not now”. Има неща, за които просто знам, че „not now” (не сега) е моментът, за други пък си е „ок“.
Основно живея в гр. София.“

 

Реката и аз

Понякога когато реката ме вижда
започва да играе с отражението ми
показва празник или празнота
понякога баща ми и майка ми с мен
понякога – в мен
нещо идва
нещо отплува

Такива неща

Тази игра не е точно весела
а изисква нещо си свое
например различните течения говорят ту бистър ту мътен език
изискват различни корита защото тялото им е различно
донасят си различни вибрации и с тях дълбаят

И аз – не само реката – съм такава
Очите ми гледат сами през светлината
Сърцето като бавни хвърчила хваща и пуска неща и хора
Краката ми едновременно отиват на север и запад
А ръцете вършат работи ту в небето ту във въздуха или на земята

Когато всичко това трябва да се събере на едно място
в ход идва забравата и съня
който чертае нови отражения и пътища в реката
и като че ли нещо остава същото
а нещо без спомен напълно ново става

В такива моменти не знам
какво точно трябва да правя.
Привързвам дъха си към някое крайбрежно дърво
и броя наум сенки и отражения.

 

Прочетете още от Мария Гюрова:
„Празна вечеря“
„Писане на книга“

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *