***
дай да свалим от гърба на душата ти
за мъничко само
жената –
тоя свръхгабаритен товар
битовизми, тревоги, предчувствия
и проклетата смътна вина
че не ѝ
и не ѝ стига времето
да обича момичешки нежно
каза той
и ме нагъделичка
дотогава
даже нямах представа
как тежи на душата ми
тая моя женичка
нито колко е ах
да почина от нея
на пейка от шумен
момичешки смях
Прочетете още от Мария Сердарева тук.