Изсъхналото дърво
Там имаше най-много небе.
***
Велики корони на поднебесното,
изпълнени с пространство дъбове
поднасяха на звездите
отговор.
Звездите немееха.
***
Под вечните клони в новия вятър
имах лице, но не го виждах.
Звездите бяха зелени
и зеленината им готвеше еволюция.
Божествеността на дърветата
В небето, прострени и цели,
тежки дъбове от безтегловно злато
са отворени куполи на прелетното Невидимо.
Прочетете още от Маргарита Серафимова тук.