„Минувачи“ от Теодора Лалова

След стихотворението „Зима“ представяме Ви фотографии от Теодора Лалова.
При кадрите – заснети в София, Льовен и Брюксел – се забелязва подчертаване на отношението между мястото, средата и хората. Разположението на човека спрямо сградата – с други думи, избраният ъгъл – придава измамното усещане за търсена документалност, за преминаване.
„Минувачи“-те са придружени и от мисли на Теодора Лалова, от думи за времето, снимането, пътуването: 

„Снимам, защото това е един от начините да бъда внимателна. Започнах със София, като ученичка. Като дете хич не ѝ се радвах. Краят на 90-те. Прашна и разпарчетосана ми беше.
По-късно снимането беше начин да се сдобрим, да я опозная, а опознаването води до обич. А и да си я доизмисля, изфантазирам.
В 12. клас темата на дипломната ми работа беше за архитектурното развитие на столицата от Освобождението до Втората световна война. Стара София ми е слабост – с все анекдотите и историите за града от онова време. Така че разходките и снимането бяха възможност да видя романтизирания образ, който си бях изградила покрай изследването.
После това се пренесе и при пътуванията – допълнителен начин, чрез който по-добре да разбера новото място, да си пообщувам с него. Ако не съм снимала, ще ми е особено – сякаш съм минала транзитно.
Събирам си открития: лични или за приятелския ми кръг, без претенции. Би било смешно да се нарека фотограф. Но пък ми носи удоволствие; услажда ми се процесът на търсене и забелязване. Прилича ми на възможност ежедневно да си подарявам по нещо.
Снимам с телефон, за да ми е леко, да знам, че винаги имам подръка устройство. Споделям – в инстаграм или, ето сега, в „Кадър 25“, защото разбира се, приятно ми е, когато има ответен знак, процес, диалог.
Едва отскоро си позволявам да снимам повече минувачи – защото ми напомнят за нещо, докато преминават; заради жест, че даже и заради цвета на шала. Защото ми е любопитно. И защото, колкото и банално да звучи, всички красиви къщи, интересни прозорци, балкончета и прочие са интересни с историите на тези, които бързат наоколо, обичат, клюкарят, притесняват се и т.н. Отне ми време да се престраша да снимам хора просто защото не ми (беше) е удобно – то си е все пак пристъпване в нечие чуждо пространство.“

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *