Мирослав Христов: „Някъде“

      Коментарите са изключени за Мирослав Христов: „Някъде“

Някъде

В двора на съседите
хора загледани в мъртва комета
задават въпроси
за началото на падащите тела

в градина извън стандартния модел
ябълковите дръвчета на Нютон
са разцъфнали
не зависят от гравитацията

в откритото пространство
висим като скачени съдове
тежките ни скафандри
подрънкват ритмично

в близката лаборатория
разчитат генома на ябълката
намират следи от изкушението

 

Други стихотворения на Мирослав Христов ще намерите тук.