Надежда Тричкова: „Три портрета на София“

Три портрета на София

1.
най-напред
лежиш наострена в пространствата си
между Петка и Неделя
се простира дълга и ленива събота;
в горния храм се молят очите, устата,
изобщо всеки гениален кадър на лицето ти
се моли, изографисан;
пред портите на другия
се случват тихият вървеж, умиването
на краката,
земята никне наобратно в ходилата ти

2.
после ставаш някак нежна и вечерна
животът се подува в теб
като ужилен
и светът надава бащино ухо
да чуе баровете,
глъчката в корема ти
нуждая се от теб като децата,
които ги няма само за малко,
а после долитат обратно
по пъпната връв на въздушните коридори

3.
накрая планините се наместват вертикално
да оформят профила ти
светлината пада меко по морените
а ти си стиснала
комините на фабриките между устните
това е кадър за галериите,
за портфолиото на Лейбовиц или Карш,
но ти избираш
да висиш в прозореца ми

Прочетете още от Надежда Тричкова.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *