ВСЕ НЯКОГА
Трагедиите,
от които скришом се боиш, ще дойдат
но няма да си се подготвил –
преди тялото, което днес обичаш, да угасне,
ще наблюдаваш как животът кани го на танц
и няма да дочуваш разговора им
и няма да разпитваш после
но ще забележиш – другият е малко уморен
ти плахо ще го питаш „да си тръгваме?”
а той ще каже „още малко”
и ще се прегърнете
но няма да го спреш, когато
изправи се за следващата песен.
Нали така е редно да направиш?
А танцът ще е все по-лесен
и все по-тихи разговорите на дансинга
затова когато стане твърде късно,
ще значи, че е късно и за двама ви,
дай боже да е късно и за двама ви,
тогава тази дълга нощ ще значи,
че никой не е изпреварил времето
и времето не ви е изпреварило
Прочетете още от Наталия Иванова тук.