Мисъл
Всичко е въпрос на устройство,
помисли си студентът, надвесен над книгата.
Бе късно през нощта и разбира се,
денят щеше да му отнеме тази мисъл.
Всичко е въпрос на време,
помисли есента, прибирайки в скута си дървесните листа.
Разбира се, и нейното време щеше да отмине.
Някои се гневят, други пируват с дошлия на гости гняв.
Нещастни са тези, които се бесят, но най-нещастни
са всъщност бесещите.
Разбира се, всичко това е въпрос на устройство,
но винаги – и на време.
А устройството на времето –
пак е от време, а може би
ще бъде до време.
Каква ли е онази тишина
отвъд козирката на времето,
помисли си студентът,
надвесен над книгата.
Не е ли смешно,
че, разбира се, времето ще му отнеме
тази мисъл.
Прочетете още от Невена Борисова тук.