Нели Лишковска

Нели Лишковска е родена в гр. София.
Завършила е „Българска филология“ (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“.
Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е на романите „Нероденият“ (2009), „Леговището на тъгата“ (2010), „Зверо sapiens“ (2011), „Петнайсетият камък“ (2012), „Безкрайната точка“ (2013), „Ключовете от Рая“ (2014), „Деветимата непознати“ (2015) и „Липсващият сън“ (2016). Първата ѝ книга с поетични мистификации е сборникът с тристишия „Предсказания 2020“ (2019).

През 2017 г. пиесата ѝ „72“ е сред финалистите в първия конкурс за съвременна българска пиеса на Нов български университет – на тема „Справедливостта“.Носител е на награди и номинации за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2002), „Аргус“ (2002), „Рашко Сугарев“ (2004), „Дора Габе“ (2004), фондация „Елизабет Костова“ (2012) и др.
Нейни произведения са превеждани на чешки, унгарски, руски, арабски, английски език.

В „Кадър 25“ Ви представяме творби от най-новата книга на Нели Лишковска – „Предсказания 2020“.

 

ЯНУАРИ

първи
сред фойерверките
блестят
звезди

втори
пълнолуние
в огледалото му
лисичи стъпки

трети
дим
сред дърветата
дом

четвърти
една решетка
прегражда полето
тополи

пети
слънчев хоризонт
в средата му
черна могила

шести
уморени конници
пресичат
пътя на луната

седми
по небето кацат гълъби
корона
от лотосов цвят

осми
почистено е езерото
няма следи след битката
между човек и риба

девети
високата скала в морето
не е пристан за вълните
не е остров

десети
хлопната врата
маймуна се почесва
в огледалото

единайсети
следите на буквите
избледняват
в очите ми книга

дванайсети
рало оре преспите
безплоден труд
по месечина

тринайсети
от чашата си облакът
разлива вино
могила

четиринайсети
на масата
в студеното гърне
ври глад

петнайсети
сапунени мехури
над поляната се пукат
глухарчета

шестнайсети
скрежът рисува
хоризонт
платноходка по прозореца

седемнайсети
угаснали свещи
в полето леден вятър
гора

осемнайсети
виелица
заблудени стъпки в снега
компас без посока

деветнайсети
малиновите храсти мамят
зад тях
дебне блато

двадесети
вятърът вие
животно ранено
от стрелата на погледа

двадесет и първи
снопове жито
бъклица слънце
в съня

двадесет и втори
по билото на планината
лавина
като пясъчен часовник

двадесет и трети
старец
тоягата на времето му
гнила

двадесет и четвърти
върховете пременени
в изгрев
слънцето – в мундир

двадесет и пети
гола жена
реши коси край блатото
еньовден

двадесет и шести
любовен бяг на сърна
ловецът
отпуска тетивата

двадесет и седми
в мишената на месечината
се вбива
стрела на облак

двадесет и осми
сред арената на зимата
кристален лъв
прободен с кинжала на слънцето

двадесет и девети
гръм
вселената
се рони на снежинки

тридесети
градът почива
мракът огрява разчленено тяло
в прозореца

тридесет и първи
ветровете се сражават
в пропастта полита
жерав без корен

 

Прочетете още от Нели Лишковска:
„Дванадесет пътя и една светлина“

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *