Николай Бойков

Снимка: Ленке Силади

Снимка: Ленке Силади


Николай Бойков е роден през 1968 г. в гр. Видин.

Автор е на книгите: „Метафизики“ (2000, „Свободно поетическо общество“), „Стихотворения с биография“ (2003, „Жанет 45“), „Ояснен в любов“ (2005, собственоръчна, hand made), „Писма до Петър“ (2006, „Жанет 45“), „Книгата на живота“ (2010, „Сиела“), „101 посвещения“ (2019, „Смол Стейшънс Прес“).

Упражнявал е следните професии: готвач, товарач на камиони, преводач в шивашки завод, преподавател по унгарски, журналист, библиотекар, модел в Художествена академия, страньор, книгопродавач, книгопреводач, разпространител на книги и вестник, охранител, мияч на прозорци, детегледач, куриер, франчайзодател, асистент PR и реклама, личен асистент на човек с двигателни затруднения, редактор, сервитьоробарман, анкетьор, детегледач на дете със синдром на Даун.

Заглавната снимка на публикацията е дело на Яна Лозева.

***

най-краткото любовно стихотворение, написано на четенето в словашкото посолство, където става дума за любовта по време на живота по барикадите преди тридесет години в името на свободата и правдата, в името на живеенето в истина, а не на лъжа, за лъжата, която живеем, за бездънното ми безсилие пред нея, за бездънното ми безсилие пред лъжата, опитваща се да смаже Джок Полфрийман,
в отговор на разказа на словашкия посланик за артистите, които пеели за свободата на барикадите преди тридесет години, и на едно друго най-кратко любовно стихотворение на Петър Чухов
отказ от наблягане върху принадлежащи сгради, паметници, агори и там чуто,
както и от обяснението на контекста на виждани по сградите задраскани графити
отказ от разказване как в турската пекарна туркинята ми разказва
докато си купувам ачма и закъснявам за началото на писането
представи си вчера като се върна онази русата българка дето искаше да ѝ гледаш на турско кафе ни открадна сто лева
(много съжалявам, какво мога да кажа, не можем да върнем нещата,
чувам Кристин да казва по телефона, докато се отказвам)

на предварително избран лист от коректурите на 101 посвещения, пренаписано:

младежа който оглеждаше
мъжете и момчетата на пазара
не забеляза дори че го гледам

 

Да

Частично опровержение на твърдението на поета Петър Чухов:
градска библиотека
най-много се търси
„Крадецът на книги“

според отговор на въпрос по мейл: „стана ми любопитно коя е най-заеманата книга в столична независимо от жанр и народност на автора. дали е възможно достъп до тази информация? за последните десет години? сърдечно николай бойков“:

Автоматизираното обслужване на читатели в Столична библиотека стартира през 2009 г. През 2014 г. софтуерът е променен и информацията, с която разполагаме, е за последните 5 години. Най-заеманата книга за този период, независимо от жанр и народност на автора, е „Момичето, което бях“ от Джоджо Мойс.

Поздрави,
Екипът на Столична библиотека

 

Поанта на срещата
-взаимно гледане на кафе-

                        на Светлана Кимпан

Аз: виждам Мерилин Монро с глава на Маркс
надупена без вдигната пола
да-да Маркс е брадат
протегнал ръка
в ръката сатър
на сатъра буржоа
гледа не буржоата
извъртял е поглед назад и надолу
към сперматозоид
от отсрещната страна
легион животни
вълк риба заек лисица
предвождани от две самовили
с развяващи се коси

тя: в бизнес план: среща в медия с жена в дълга вечерна рокля, държи микрофон, от устата ти излизат думи, между вас – критик, с профил на Светлозар Игов. От друга страна виждам Радо, Радосвет, Радослав, ето виж р-то, а-то, д-то, о-то, в р-то 5, до пет дена ще се срещнете, той ще те утеши след утаените мъки, виж чернилката на дъното, тръгвате на път, пътя излиза извън чашата, ето отвън стига до остров, прилича на Крит, да, може би след пет месеца всъщност, двама ще стигнете острова.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *