Николай Генов

Николай Генов завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 г. През 2017 г. завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 г. защитава магистърска теза по литературознание във Факултета по славянски филологии на тема „Виртуалното тяло при Сергей Лукяненко и Ърнест Клайн“. Същата година получава втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ и печели стипендията на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в областта на литературата. Член е на екипа на списание „Филологически форум“ и е докторант по теория на литературата в СУ. Идеен основател е на „Иначе писано“ – общност от млади поети с интерес към маргинализираната литература. В началото на 2019 г. е отличен на националния конкурс за литературна критика „13 века България“. Негови научни, критически и художествени текстове са публикувани в различни списания, сборници и интернет страници.

Γόρδιος δεσμός 

сиви сенки се боричкат
върху шарената бутафория
на делника;
няма хора;
само кашлица
и кашлица,
и кашлица, 
и киша
в речното затишие
под кълките 
на светските монаси;
ἰχθὺς ἐκ τῆς κεφαλῆς ὄζειν ἄρχεται
лазарекъдеси
λάθε βιώσας
лазарестани;

пушекът облизва плочките на Афродита
и се плъзва по настилката
от люспи;

ad augusta per angusta,
мъртвите нашепват,
ad augusta per angusta…

фалангата играе дама с жупани;
да имаше една Медуза, 
змийчетата да си нахрани;
о, Персей ни брани, да, Персей ни брани!
Фалангата играе дама с жупани.

Тихо е.

Патосът е празен и разложен
в бесуващата проза
на въжетата;

сиви сенки се заричат
под плакатите на нечия история;

няма хора;
само камъни и две галери…

телата си остават под водата;
рибата престава да трепери.


КРАТЪК РЕЧНИК:
Γόρδιος δεσμός – Гордиев възел
ἰχθὺς ἐκ τῆς κεφαλῆς ὄζειν ἄρχεται – Рибата се вмирисва откъм главата.
λάθε βιώσας – Живей скрито, мини през живота, без да привличаш внимание към себе си. (Епикур)
ad augusta per angusta – през трудности към почести

Прочетете и думите на Николай Генов за „Забравих да умра“ на Халил Рафати.

 
Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *