Николай Димитров е преподавател по българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на книгите: „Поезията на Яворов. Метафизика и творчество“ (1998), „Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата поетика“ (2000), „Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература: Ч.1“ (2004), „Вазов: между всекидневното и трансцендентното: Студии и етюди“ (2007), „Из лабиринтите на битието. Творчеството на Владимир Зарев. Студии. Анкета.“ (2007), „Под сянката на кипарисите. Книга за книгата „На Острова на Блажените“ (2013), „Страхът в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век.“ (2013), „Владимир Зарев. Литературна анкета“ (2017), както и на поетичните книги „Лунният просяк“ (2005) и „Тихо е“ (2017).
* * *
Говориш ми че вече не те обичам
че вече не е като преди
че не съм при теб достатъчно за дълго.
сред голия все още букак отсреща
се мерна сърна и изчезна
за миг стана тихо не чувах думите ти
виждах че устните ти мърдат
потръпваха ръцете ти
но не чувах звуци
толкова безшумно сърната премина
че остана само бялата следа от опашката ѝ
да трепти във вечерния здрач
тръгни по тази бяла следа
и ще си сигурна в моята обич.
Из „Тихо е“, изд. „Фабер“, 2017