Никола Петров: „Неприспивна песен“

Неприспивна песен

Рапунцел, късно е да спреш да мислиш. Чудовища
са наизлезли в тези части на нощта. Палячовци, търгаши,
принцове с нелепи букли, всевъзможна сволоч, всякакви
неща. А сега склопи очи и слушай
тракането на будилника

Всички до един, Рапунцел, са омаяни от теб. Всички
с най-дълбоки намерения. Ни един не мисли че ще стори зло. Дори и аз.
Ни един не мисли някога че някому ще стори зло. Рапунцел:
чудовищата не са чудовища. Това е чудовищното.
А сега склони глава и слушай
неприспивна песен

Утре имаш излет с твоите
най-добри приятели.
Утре ще се възкачиш на покрива.
На покрива на лятото.
Но това са само поводи за бъдеща тъга.
Но това ще бъде само сол в солта на спомена
щом останеш прикована от самата себе си, Рапунцел.
А сега не знам какво. Опитай се да дишаш.

 

Стихотворението е включено в ръкопис за предстояща книга.

Прочетете още от Никола Петров тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *