Никола Петров (1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012) и „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017).
През 2011 г. получава първа награда в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“.
Принцесо
Щом чуждата досада е уют, щом чуждата печал
е мистика, щом ужасът на другия
не е ужас, щом краховете на отсрещния
са само повод за поука
и единствено съдбата ти
е твоята съдба: тогава можеш ли
да станеш чужда, на върха на чужда кула,
отстранена
от самата себе си. Тогава
ще си спомняш ли онези есени,
които като себе си живя, онези дъждове
от пеперуди. Можеш ли
да се четеш за забавление, захласната
от собствената си романтика на заточението,
и можеш ли да чакаш
без да чакаш никого. Тогава ще те има ли
Стихотворението е включено в ръкопис за книга на Никола Петров.
Прочетете още от поета:
„Неприспивна песен“
„Останал е един единствен“