Палми Ранчев: „Сега“

СЕГА

Не се разделяме.
Не бягаме един от друг.
Заминаваме.
Не е важно къде.

Не е важно при кого.
Заминаваме.
После ще се връщаме.
Ще се търсим.

Някой ще го няма.
Други ще са другите.
Ние ще сме други.
Заминаваме.

 

НА НЕБЕТО

Бяла черта: следа от човешки дъх,
върху ледено стъкло.
Следата изчезва, остава човекът.
Гледа небето. Диша.

 

ВСИЧКО

доста бързо отминава.
По-бързо, още по-бързо.
Къде отива, ако никога
и никъде не пристига.

 

СЪСЕДИТЕ ЗНАЯТ

Обстановката е реална.
Не знам, достатъчно ли.
Или не напълно.
Докосвам с поглед
столовете в кафенето.

Собственикът е прекосил
около столетие и половина.
Косите му са бели,
дълги до кръста.
Разговаря със също толкова
древен и мъдър дакел.

Посетители идват
прекалено рядко.
Много късно нощем,
когато отдавна е затворено.
Съседите наоколо
знаят всичко за тях.
Никой не желае да ги види.

 

Прочетете още от Палми Ранчев тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *