събуждаш се – таванът е море
но си твърде нисък за вълните му
ставаш за разходка из тунелите на дните
и артериите на паметта са в уморена кръв
музиката скърца сякаш някой я съблича
блъскаш си главата във живота
но не се превръщаш в кокиче
сънуваш нова кожа, тоест нищо ново
тишините ти са просто огньове от умора
владееш идеята за себе си, но не и себе си
култивиращ идеите за себе си
класически провал на твоето съвремие
сделката е да продължаваш и тихо да се рониш
защото ранната есен е красива
краят има своя сезон
и за щастие
не е този
Прочетете още от Росен Григоров тук.