Росен Григоров

Росен Григоров е роден на 24 юни 1992 година в гр. Русе, където завършва Английската гимназия. Понастоящем изучава специалността „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и работи като редактор в издателство за правна литература. На два пъти – през 2016 и 2017 г. – е отличен в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, Стара Загора. През 2018 г. е удостоен с наградата „На слънце време“, връчвана от издателства „АРС“ и „Scribens” за впечатляващ поетически дебют в периодични издания за 2017 г. Негови творби са публикувани в електронното издание „Кръстопът“ и в „Литературен вестник“. Стихотворения на Росен Григоров са включени и в „Зоната“ – том 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“).

когато съм сам оставям всички врати широко отворени 
и вятърът на дома ми носи желаните присъствия 
вятърът на дома ме засмуква в синята си генеалогия 
с тънките си дълги пръсти 

след години ще докажа произхода си с рани 
и дъждовно време 
копеле на юни, издънка на всички лета 
в които пропуснах да се появя отново 

няколко чайки възвестяват настъпването на следобеда 
законите на паметта ми повеляват 
да се укрия във съня си както винаги 
да заспя край вълните гъделичкащи лицето ми 
и да се засмея че когато се събудя 
ще съм в морето до колене

Прочетете още от Росен Григоров: 
„сърцето ми е сън…“
събуждаш се – таванът е море…
съпротиви

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *